Генетичното изследване на ембриони (PGT) се извършва при инвитро лечение и може да помогне при известен наследствен риск, определени хромозомни проблеми или повтарящи се загуби на бременност. То не изследва всички възможни заболявания, не заменя пренаталната диагностика и не гарантира имплантация или раждане.
Предимплантационното генетично тестване, известно като PGT, е лабораторен метод, използван в рамките на инвитро оплождане (IVF). Целта му е да се анализират клетки от ембрион преди трансфер в матката. В зависимост от конкретния вид тест PGT може да търси определена наследствена генетична промяна, промени в броя на хромозомите или структурни хромозомни пренареждания.
Процедурата не е самостоятелно изследване. Тя изисква IVF, защото ембрионите се създават и развиват в ембриологична лаборатория. Обичайно се вземат няколко клетки от външния слой на ембриона на етап бластоцист. Този слой участва в образуването на плацентата, докато вътрешната клетъчна маса има отношение към развитието на плода. След биопсията ембрионите обикновено се замразяват, докато се изчаква резултатът.

PGT-M се използва, когато в семейството е известна конкретна генна промяна, която причинява моногенно заболяване. Такива състояния могат да се унаследяват автозомно-рецесивно, автозомно-доминантно или Х-свързано. Преди започване на цикъла лабораторията разработва индивидуален метод за проследяване на съответния вариант в семейството. Това може да изисква генетични резултати от двамата партньори, засегнат роднина или други членове на семейството.
PGT-SR е предназначено за хора с установена балансирана транслокация, инверсия или друго структурно пренареждане на хромозомите. Носителят може да няма симптоми, но част от ембрионите могат да бъдат с небалансиран хромозомен материал. Тестът подпомага оценката кои ембриони не показват изследваното небалансирано пренареждане.
PGT-A оценява дали в изследваните клетки се откриват промени в броя на хромозомите, наричани анеуплоидии. Рискът от такива промени се увеличава с възрастта на яйчниците, но може да се наблюдава във всяка възрастова група. PGT-A не търси конкретни генни заболявания и не оценява всички възможни генетични или вродени състояния.
Решението за PGT трябва да се вземе индивидуално след консултация със специалист по репродуктивна медицина и клиничен генетик. Изследването може да бъде обсъдено при:
Не всеки пациент, който преминава през IVF, има еднаква вероятност да се възползва от PGT-A. Полезността му зависи от възрастта, яйчниковия резерв, броя и качеството на получените ембриони, репродуктивната анамнеза и причината за безплодие. При малък брой ембриони е възможно да няма ембрион с резултат, подходящ за трансфер.
Първата стъпка е консултация и преглед на личната и фамилната история. При PGT-M или PGT-SR се анализират наличните генетични документи и се определя дали е нужна допълнителна подготовка на теста. Следва IVF стимулация, пункция на яйчниците, оплождане на яйцеклетките и култивиране на ембрионите.
Когато ембрионът достигне подходящ стадий, ембриологът извършва биопсия. Пробата се изпраща за генетичен анализ, а ембрионите се криоконсервират. След получаване и обсъждане на резултатите лекарят планира трансфер на ембрион, ако има такъв, който се счита за подходящ според изследваните критерии и клиничната ситуация.
PGT предоставя важна, но ограничена генетична информация. Резултатът се базира на малък брой клетки от биопсията и не е абсолютна гаранция за генетичното състояние на целия ембрион. Понякога различни клетки в един ембрион могат да имат различен хромозомен състав; това явление се нарича мозаицизъм. То може да доведе до неясни, междинни или по-трудни за интерпретация резултати.
Тестът не може да открие всички генетични заболявания, всички малки генетични промени, вродени малформации, нарушения на развитието или бъдещи здравословни проблеми. PGT-A например не определя интелигентност, личност, външни черти или общо здраве. То не е метод за „избор на най-добър ембрион“ във всеки възможен смисъл.
Възможни са технически ограничения, недостатъчно количество ДНК, неубедителен резултат или липса на ембриони за биопсия и трансфер. Биопсията се извършва от обучен екип, но всяка лабораторна процедура има потенциални рискове. Успешният трансфер зависи и от фактори извън генетичния резултат, включително състоянието на матката, ембрионалното развитие и общото здраве.

Да. При настъпила бременност специалистът може да препоръча пренатален скрининг и, когато е уместно, диагностично изследване. Неинвазивният пренатален тест е скринингов, а не диагностичен метод. Инвазивните диагностични процедури, като хорионбиопсия или амниоцентеза, могат да дадат по-категорична информация за определени генетични състояния, но имат свои показания и рискове.
Особено важно е обсъждането с клиничен генетик при PGT-M, PGT-SR, мозаичен резултат или фамилна анамнеза за генетично заболяване. Семейството трябва да разбира какво точно е изследвано, какво остава извън обхвата на теста и какви последващи изследвания са разумни.
Попитайте екипа какъв вид PGT се предлага, какъв е конкретният въпрос, на който тестът може да отговори, и как ще се интерпретират различните резултати. Уточнете дали е необходима предварителна генетична подготовка, какво се случва при неясен резултат и какви са алтернативите. Те могат да включват IVF без PGT, естествено зачеване с пренатална диагностика, използване на донорски гамети или други репродуктивни възможности според индивидуалния случай.
PGT може да бъде ценен инструмент за определени пациенти, но не е универсално решение. Най-подходящият подход се определя чрез балансирана оценка на медицинските данни, генетичния риск, емоционалните и етичните предпочитания и възможностите на семейството.
PGT включва биопсия на няколко клетки от ембриона в лабораторни условия. Процедурата се извършва от специализиран ембриологичен екип. Макар да се прилага широко, не може да се обещае, че всеки ембрион ще продължи развитието си или ще доведе до бременност.
Не. PGT изследва конкретно определени генетични или хромозомни характеристики и има технически и биологични ограничения. То не открива всички заболявания, вродени малформации или бъдещи здравословни проблеми.
PGT-A оценява броя на хромозомите в изследваните клетки. PGT-M търси конкретна генна промяна, която е известна в семейството и е свързана с определено моногенно заболяване.
Обсъждането на пренатален скрининг и диагностика остава важно след PGT. Подходът зависи от вида на PGT, резултата, фамилната анамнеза и препоръката на акушер-гинеколог и клиничен генетик.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International