Пълноценен живот с ревматично заболяване – мисията е възможна

Пълноценен живот с ревматично заболяване – мисията е възможна

Ревматичните заболявания са автоимунни и възпалителни заболявания, при които имунната система атакува костите, мускулите, ставите и органите в тялото. Съпроводени са със силна болка и постепенно ограничаване обхвата на движенията в една или няколко зони от мускулно-скелетната система. С напредването си могат да засегнат вътрешните органи в тялото, включително бял дроб, сърце, нервна система, бъбреци, кожата и очите. Ако не бъдат лекувани адекватно, с времето затрудняват и правят невъзможни всекидневни дейности, като изкачване на стълби и самообслужване. Намаляват качеството и продължителността на живота. В състояние са да го превърнат в кошмар. Но те могат и трябва да бъдат лекувани, твърди проф. д-р Нуран Тюркчапар, ревматолог в болница Acıbadem Maslak. Ето какво ни разказа тя за ревматичните заболявания:

Те са повече от 200 вида

Ревматичните заболявания често се обединяват под наименованието „артрит“, което буквално означава „възпаление на ставите“. Артритните заболявания обаче са само част от всички ревматични болести, които наброяват над 200 различни диагнози. Сред тях са ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит (наричан още болест на Бехтерев), васкулит, подагра, лупус, синдром на Сьогрен, болест на Бехчет, остеопороза и много други. Някои от тях са редки, други често срещани, но като цяло се смята, че около една трета от хората са засегнати от ревматични заболявания в даден етап от живота си. Могат да възникнат при хора на всякаква възраст и от двата пола, но се срещат по-често при жените, отколкото при мъжете.

Голяма част от ревматичните заболявания са автоимунни. При нормални обстоятелства имунната система разпознава и успешно отстранява външните нашественици, като вируси и бактерии. Но понякога се обърква и атакува нормални тъкани, при което предизвиква болка и възпаление в ставите, съединителните тъкани, мускулите и органите. Не е напълно изяснено защо се случва така, но някои изследвания предполагат известна генетична обусловеност и влияние на фактори на околната среда. Тютюнопушенето се смята за рисков фактор, както и наднорменото тегло, напредването на възрастта, някои прекарани заболявания и някои видове работа, които предполагат натоварване на ставите.

Ревматоиден артрит

Това е системно, хронично автоимунно заболяване, което засяга средно 1 на всеки 100 души. Може да се развие на всяка възраст, но в повечето случаи започва на 40-60-годишна възраст. Среща се три пъти по-често при жени, отколкото при мъже. Обикновено засяга първо малките стави – тези, които придържат пръстите на ръцете и краката. С напредването си болестта се разпространява към ставите на китките, глезените, коленете, лактите, раменете и бедрата. Симптомите са свързани с болка, подуване, повишена температура, скованост и ограничени движения в областта на засегнатите стави. Наблюдават се умора, слабост, загуба на тегло. При част от пациентите възпалението може да засегне и органите в тялото, като бели дробове, сърце, бъбреци, кръвоносни съдове или очите.

Заболяването протича с различна интензивност при различните хора, като се редуват периоди на активиране и обостряне с периоди на ремисия. С времето може да се появи деформация на ставите и увреждания на редица органи.

Диагностицирането на ревматоидния артрит в ранния етап на болестта може да се окаже трудно, тъй като симптомите наподобяват признаците за много други заболявания. Процесът включва медицински преглед, кръвни и образни изследвания, които имат за цел не само да се постави точна диагноза, но и да се оцени степента на засягане на организма, за да се назначи подходяща терапия.

Ревматоидният артрит е хронично заболяване и остава за цял живот. Но с подходящо медикаментозно лечение се постига овладяване на симптомите и предотвратяване на увреждане на ставите, както и недопускане развитие на сърдечносъдово заболяване и остеопороза вследствие от ревматичната болест. В случай на вече настъпило увреждане може да се пристъпи към хирургична намеса, за да се коригират деформациите и да се възстанови двигателната способност. Важно е пациентът да остане възможно най-активен, да прави редовно упражнения за стави и мускулна сила. Физиотерапевт може да даде подходящи препоръки в това отношение. Плуването също е подходящ спорт за пациенти с ревматично заболяване. И най-вече, пациентите трябва да се научат да живеят правилно със своето заболяване, съветва проф. Нуран Тюркчапар.

Анкилозиращ спондилит

Болестта на Бехтерев е вид възпалително ревматично заболяване, което причинява ограничаване на подвижността в областта на гръбначния стълб. В напреднал етап може да доведе до срастване на прешлени и обездвижване, както и да засегне органи в тялото. За разлика от повечето ревматични заболявания, засяга два пъти по-често мъже, отколкото жени, и възниква в по-ранна възраст, като първите симптоми се изявяват преди 40, а най-често около 20-годишна възраст. По отношение на рисковите фактори, особено силна е генетичната предразположеност. Носителите на гена HLA-B27 е по-вероятно да развият болестта, като в Турция около 80% от пациентите с анкилозиращ спондилит носят гена, а в Централна и Северна Европа – около 95-99%.

И в този случай целта е да се ограничат опакванията и да се предотвратят евентуални увреждания, а лечението на ранен етап е изключително успешно. Проф. Нуран Тюркчапар съветва да се търси консултация с лекар при болка и скованост в долната част на гръбнака и седалището, която е по-силна сутрин и след дълъг период без движение. Едно от най-честите усложнения при анкилозиращ спондилит са очни проблеми, затова при болезнено зачервени очи, остра чувствителност към светлина или замъглено зрение е желателно да се обърнете към офталмолог. Пациентите трябва да правят упражнения за разтягане и запазване гъвкавостта на тялото, да откажат цигарите, ако пушат, и да помнят, че милиони хора по света със същата диагноза успяват да водят активен живот.

Васкулит

Терминът васкулит обединява група от заболявания, които се причиняват от възпаление на кръвоносните съдове, захранващи тъканите и органите. Възпалението може да бъде краткотрайно или хронично. Има много видове васкулит и повечето от тях са редки. Засягат хора от всякакъв пол и възраст. Някои форми, като например болестта на Кавазаки, се развиват само при деца. Синдромът на Бехчет, който представлява възпаление на артериите и вените, се проявява през 20-те и 30-те години от живота. А гигантоклетъчният (наричан още темпорален) артериит, който засяга артериите в областта на главата, възниква при хора над 50-годишна възраст.

Анализ на оплакванията и лабораторни изследвания могат да подскажат на лекаря, че става въпрос за васкулит. В някои случаи образни изледвания като ангиография или биопсия от засегнатите тъкани могат да потвърдят диагнозата. Лечението е в зависимост от конкретния случай, но обикновено е с добра прогноза.

Подагра

Наричат я още „болестта на кралете“. Това е немикробно възпаление на ставите, което възниква внезапно, често през нощта, и се характеризира с остра болка, зачервяване, затопляне и оток. Обикновено засяга палеца на крака, но може да се усети и в областта на коляното, глезена, лакътя, пръстите. Болката е толкова остра, че обичайно не позволява ходене, обуване на обувки и дори допирът до чаршафи може да бъде нетърпим. Среща се по-често при мъже, но при жените вероятността да развият подагра нараства след менопаузата.

Всъщност подаграта се предизвиква от повишена концентрация на пикочна киселина в кръвта (хиперурикемия), което води до натрупване на уратни кристали в меките тъкани и ставите.

Подаграта лесно може да бъде объркана с т.нар. псевдоподагра или „лъжлива подагра“, при която се наблюдават същите симптоми – болка и подуване вследствие от образуване на кристали в ставното пространство, но в този случай кристалите се състоят от калциев пирофосфат.

За щастие, подаграта е лечимо заболяване. Медикаментозното лечение се назначава според конкретния случай, а със спазването на определени препоръки пациентите могат да ограничат вероятността за нов пристъп.

Лупус (вълчанка)

Лекарите го наричат „големия имитатор“, защото симптомите му могат да наподобят толкова много заболявания, че често е труден за диагностициране. Системният лупус еритематозус (наричан за по-кратко лупус) е хронично автоимунно заболяване, което може да засегне много органи и системи, включително кожата, бъбреците, кръвоносните съдове, мозъка, сърцето и белите дробове. Жените страдат от лупус 9 до 10 пъти по-често от мъжете, обикновено на 20-30-годишна възраст. Характерни за заболяването са обривите по лицето тип „пеперуда“, които обаче не се срещат при всеки пациент с болестта.

Механизмите за възникване на заболяването не са съвсем изяснени. Смята се, че някои хора се раждат с предразположеност да развият лупус, който може да бъде провокиран от инфекции, лекарства и дори от слънчева светлина.

Лупусът не може да бъде окончателно излекуван, но с адекватно медикаментозно лечение е възможно да се постигне контрол над болестта и предотвратяване увреждането на тъкани и органи в организма.

Синдром на Сьогрен

Сухота в очите и устата са основен отличителен белег на това състояние, което също е в резултат от нарушена функция на имунната система. В този случай обаче се атакуват основно жлезите, произвеждащи сълзи и слюнка. Но може да бъдат засегнати и други части от тялото, включително стави, щитовидна жлеза, бъбреци, черен и бял дроб, кожа, храносмилателна и нервна система. По-често се среща при хора над 40-годишна възраст, предимно жени. Понякога състоянието е съпроводено с друго ревматично заболяване, като ревматоиден артрит или лупус. Лечението е в зависимост от случая, като при някои пациенти е достатъчно овлажняване на очите и повишаване приема на течности, а при други се прилага лекарствена терапия или дори лека хирургична намеса. Задължително е да се лекуват и придружаващите системни заболявания, ако има такива.

Фамилна средиземноморска треска (ФСТ)

Това е рядко генетично заболяване, което се изявява с епизоди на треска и болезнено възпаление в областта на корема, ставите, белите дробове. Обикновено се изявява още в първите 10 години от живота и само при 1% от пациентите оплакванията се появяват след 40-годишна възраст. Среща се по-често сред хората в района на Средиземноморието, откъдето идва и названието, и най-вече арменци, турци, араби, евреи. Но макар и по-рядко се открива и при други етнически групи. Протича епизодично, като всеки епизод продължава средно между 12 и 96 часа.

Процесът на диагностициране включва специализирани лабораторни изследвания и ДНК анализ за установяване на генни мутации. Лечението е медикаментозно.

Остеопороза

Тя се развива тихо, без всякакви симптоми и оплаквания. Причинява се от загуба на костна плътност, а опасното при нея са фрактурите, които могат да възникнат при падане, а при по-тежките случаи дори при навеждане или кашляне. Остеопорозата се среща по-често при жени, и то във възрастта след менопаузата. Но при наличието на определени рискови фактори може да засегне и мъже, и жени във всички възрастови групи. Сред рисковите фактори попадат някои хормонални проблеми, хранителни навици, дългосрочна употреба на дадени лекарства, ранна или хирургично предизвикана менопауза, употреба на алкохол и цигари.

Диагностицирането е бързо и безболезнено, с измерване на костната плътност по метода DEXA. При пациентите с лека форма (остеопения) е достатъчен приемът на калций и витамин Д в предписаните от лекаря дози, както и редовни физически упражнения. При по-тежките случаи се прилагат самостоятелно или в комбинация лекарства за ограничаване на риска от фрактури или хормонална терапия.

Кога да се обърнем към лекар?

Почти всеки човек в даден момент е изпитвал болка в мускулите или ставите. Понякога това се дължи на физическо натоварване и отминава от само себе си. При упорити болки, които не отминават след почивка, е възможно да става въпрос за ревматично заболяване, което се диагностицира от специалист по ревматология. Консултацията не бива да се отлага, ако имате роднини с автоимунни и ревматични заболявания, или ако симптомите се влошават значително в кратък период от време.

При диагностицирането на ревматични заболявания се взема предвид фамилната история по отношение на автоимунни и ревматични заболявания. Процесът включва медицински преглед, лабораторни и образни изследвания. В някои случаи ревматичните заболявания са особено трудни за диагностициране и във всички случаи е от ключово значение участието на опитен специалист, който е в състояние да оцени правилно състоянието на конкретния пациент и да го насочи към най-правилното лечение. То може да включва промени в двигателния и хранителния режим, физиотерапия, в някои случаи и хирургична намеса, но в повечето случаи медикаментозно лечение. С навлизането на съвременните биологични лекарства в много случаи ревматичните заболявания се овладяват ефективно. Неправилна или късно поставена диагноза може да доведе до сериозни усложнения, включително и животозастрашаващи състояния. Но с адекватно лечение все повече хора с такива диагнози водят щастлив и продуктивен живот. Затова не допускайте да изпадате в притеснения или депресия, съветва проф. д-р Нуран Тюркчапар. Открийте лекаря, на когото вярвате и не се притеснявайте да му задавате всичките си въпроси. Следвайте съветите му, научете се да живеете здравословно, споделяйте с близките си хора как се чувствате и вярвайте, че можете да живеете пълноценно и с ревматично заболяване.

За безплатна онлайн консултация с проф. д-р Нуран Тюркчапар, свържете се с нас на …

×
Search