Детска церебрална парализа, непоносима болка в коленете и спастичност в долните крайници превръщат в ад живота на деветгодишния Ивелин Бонев от Сливен. Прогнозата на лекарите е тежка: прогресивно влошаване на състоянието му и живот в инвалидна количка. Днес момчето отново е на крака след сложна операция в болница Acibadem в Истанбул. Лекуващият му лекар, детският ортопед проф. Салих Марангьоз твърди, че детето вече няма да се нуждае от проходилка, за да върви.
Ивелин е роден 6-я месец с тегло едва 800 грама, разказва майка му Даниела Митева. Първите три месеца от живота си прекарва в неонатологичното отделение на болницата в Стара Загора, където лекарите се борят да съхранят живота в крехкото детско телце. Когато най-после го изписват, родителите решават, че най-тежкото е отминало и вече могат да се радват на първородната си рожба. На 10-месечна възраст забелязват, че детето все още не може да се задържи седнало. Малко след навършването на първата му годинка за родителите става безпощадно ясно, че Ивко изостава в двигателното си развитие.
На година и половина Ивелин е диагностициран с Детска церебрална парализа със спастична диплегия. Церебралната парализа е състояние, което възниква вследствие от мозъчно увреждане, настъпило по време на бременността, раждането или неонаталния период. Честотата е 2,0 – 2,5 на 1000 новородени. Счита се, че рискът от развитие на ДЦП е повишен при бебета след трудно раждане или многоплодна бременност, преждевременно родени, бебета с ниско тегло и такива, които са престояли в кувьоз след раждането, както и бебета на майки със сериозни здравословни проблеми по време на бременността.
Церебралната парализа засяга контрола на мускулите и движенията при децата, и може да има различни характеристики в зависимост от участъка от мозъка, който е засегнат от увреждането. При ДЦП движенията на ръцете и краката са силно ограничени или извън контрол, наблюдава се ограничена подвижност поради спастичността, която представлява сковаване на мускулите. Забавяне в способностите за изправяне на главата, установяване на контрол над тялото и седене са първите сигнали в развитието на бебето, за които семейството трябва да следи. Бебетата трябва да умеят да контролират главата си в края на първото тримесечие. Освен това, трябва да могат да седят без помощни средства на 7 или 8 месеца. На родителите, които наблюдават изоставане от тези показатели, се препоръчва незабавна консултация със специалист, тъй като рехабилитацията в ранен етап води до добри резултати при голяма част от децата с тази диагноза.
„В момента, в който разбрахме, че детето има проблем и изостава двигателно, започнахме рехабилитация в България“, разказва Даниела. При Ивелин обаче рехабилитацията се оказва недостатъчна. Следват поредица от пет операции в България и отново физиотерапия. Това сякаш дава резултат, но за кратко. Момчето се оплаква от непоносима болка в коленете. Придвижва се трудно с чужда помощ и не може да стои изправено без проходилка.
„След няколко години състоянието на детето се влоши драстично и започнахме да търсим решение в чужбина – решихме, че в България няма да го подлагаме повече на операции“, разказва майката Даниела. За болници Acibadem в Истанбул научават случайно, от интервю в интернет. След първоначалния преглед и изследвания решават да се доверят на проф. д-р Салих Марангьоз и екипа на Acibadem.
„Ивелин беше на 9,5 години, когато беше докаран в нашата клиника“, отбелязва проф. Марангьоз. Специалистът подчертава, че лечението на деца с детска церебрална парализа е най-успешно в центрове, които разполагат с мултидисциплинарни екипи от педиатри, детски невролози, детски ортопеди и специалисти по физиотерапия, които работят в екип и изготвят индивидуален план за действие за всеки конкретен пациент. В хода на лечението може да се приложат инжекции с ботокс, програми за физиотерапия, ортотични терапии и при необходимост костно-мускулни операции, за да се подобрят функциите при децата с церебрална парализа.
В случая с Ивелин, при постъпването си в болницата детето не може да стои без проходилка, а основното оплакване е болката в коленете. Установява се двустранна остра флексия (извиване) на коленете, а дясното стъпало е обърнало изцяло навън. Следва комплексна костна операция за коригиране позицията на коленете и фиксиране на крака в глезена. „Сега Ивелин няма да се нуждае от проходилка, за да ходи. И най-важното, животът му няма да е съпътстван от болка в коленете“, казва проф. Салих Марангьоз.
В месеците след операцията, извършена през февруари, Ивелин навърши 10 години и продължава упорито с физиотерапията, за да подсили мускулите и подобри походката си. А неговата майка Даниела разказва: „След операцията бях щастлива, че е жив и здрав, защото беше много тежка – продължи почти 9 часа. Това е кошмар, който не искам да си спомням. Но след това, когато започнахме рехабилитацията и видяхме резултатите… Доволни сме, най-вече сме благодарни на д-р Марангьоз за постижението при нашето дете, за състоянието му в момента, защото ако тази операция не беше направена, той щеше да бъде в инвалидна количка към момента. В момента състоянието му е доста стабилно. Изпитваше болки преди операцията, които вече ги няма. Позата му е много правилна, краката му са изпънати. И отношението, което получихме и от д-р Марангоз, и от цялата клиника, в България не сме го получавали“.