Еректилната дисфункция и временната инконтиненция са възможни след премахване на простатата, защото операцията засяга нерви, мускули и тъкани около пикочния мехур. Възстановяването е индивидуално и може да се подпомогне с рехабилитация на тазовото дъно, медикаменти, устройства и специализирана проследяваща грижа.
Радикалната простатектомия е операция за отстраняване на простатната жлеза, обикновено при локализиран рак на простатата. По време на процедурата хирургът отделя простатата от структури, които имат важна роля за задържането на урина и за ерекцията. Затова промени в контрола на уринирането и сексуалната функция могат да настъпят независимо дали операцията е извършена чрез отворен, лапароскопски или робот-асистиран подход.
Тези последствия не са еднакви при всички пациенти. Вероятността и степента им зависят от възрастта, здравословното състояние, функцията преди операцията, особеностите на тумора, необходимия обем на операцията и опита на хирургичния екип. Важно е пациентът да обсъди очакванията си преди лечението, а не само след появата на симптоми.

Ерекцията зависи от кръвотока, нервните сигнали, хормоналния баланс и психологичното състояние. Нервите, които участват в ерекцията, преминават много близо до простатата. При някои мъже може да се приложи нервосъхраняваща техника, когато това е онкологично безопасно. При по-напреднал или разположен в близост до нервите тумор пълното им запазване може да не е възможно.
Дори при запазени нерви те могат временно да бъдат раздразнени или травмирани по време на операцията. Възстановяването на нервната функция често е постепенно. Ранната липса на спонтанни или предизвикани ерекции не означава непременно, че подобрение няма да настъпи, но не позволява и сигурна прогноза за конкретния човек.
След простатектомия най-често се наблюдава стресова уринарна инконтиненция: неволно изпускане на урина при кашляне, кихане, смях, ставане, физическо усилие или вдигане на тежест. Операцията променя механизма на затваряне на уретрата и временно натоварва мускулите на тазовото дъно и външния уретрален сфинктер.
В първите дни след премахване на катетъра изпускането на урина е често срещано. При много пациенти контролът се подобрява с времето, но скоростта и пълнотата на възстановяването са различни. Някои мъже могат да имат спешни позиви, често уриниране или нощно ставане, които изискват отделна оценка. Продължаваща, изразена или влошаваща се инконтиненция не бива да се приема като нещо, с което пациентът просто трябва да живее.
Упражненията за мускулите на тазовото дъно могат да помогнат за по-добър контрол на урината. Най-добре е техниката да се усвои с уролог, физиотерапевт или друг обучен специалист, тъй като неправилното стягане на коремните, седалищните или бедрените мускули може да е неефективно. При част от пациентите обучението започва още преди операцията, а след това се възобновява според указанията на екипа.
Полезни могат да бъдат дневник на уринирането, планирано ходене до тоалетна, адекватен прием на течности и ограничаване на дразнители като кофеин и алкохол, ако те усилват симптомите. Не е препоръчително пациентът рутинно да намалява силно течностите, защото концентрираната урина може да дразни пикочния мехур. Абсорбиращите превръзки и специалното бельо са временни помощни средства, а не заместител на оценката и лечението.
Урологът може да предложи план за сексуална рехабилитация според медицинските противопоказания, предпочитанията и времето от операцията. Често се обсъжда ранно поддържане на кръвотока в пениса, но точният подход е индивидуален. Възможните средства включват:
Лекарствата за ерекция не трябва да се приемат без консултация, особено при употреба на нитрати за гръдна болка, определени сърдечни заболявания или нестабилно кръвно налягане. Психосексуалното консултиране може да бъде ценна част от грижата както за пациента, така и за партньора. Оргазъм е възможен след операцията, но еякулация обикновено няма, а естественото зачеване след радикална простатектомия не е възможно.
Ако упражненията и консервативните мерки не осигуряват достатъчен контрол, урологът може да назначи изследвания за уточняване на причината. Те могат да включват изследване на урина, оценка на остатъчна урина, дневник на симптомите, цистоскопия или уродинамично изследване според случая. Лечението зависи от това дали проблемът е свързан със сфинктера, свръхактивен пикочен мехур, стеснение на уретрата или друга причина.
При подходящи пациенти се обсъждат хирургични решения като мъжки слинг или изкуствен уринарен сфинктер. Изборът изисква подробен разговор за очакваните ползи, ограниченията, възможните усложнения и нуждата от последващо проследяване. Предишна лъчетерапия, тежестта на изпускането и ръчната сръчност на пациента могат да повлияят на избора.

Свържете се с лекуващия екип при температура, силна болка, невъзможност за уриниране, кръвни съсиреци в урината, зачервяване или течение от оперативната рана. Потърсете планов преглед, ако инконтиненцията пречи на ежедневието, ако сексуалната функция ви тревожи или ако изпитвате тревожност, потиснатост или напрежение във връзката. Редовното проследяване след операцията позволява симптомите да бъдат обсъдени навреме и лечението да се адаптира към вашите цели.
Преди и след операцията попитайте каква е била възможността за нервосъхраняваща техника, кога е безопасно да започнете упражнения и сексуална активност, какви са подходящите за вас методи за рехабилитация и кога ще бъде направена повторна оценка. Споделете открито колко често изпускате урина, какви ситуации го провокират и как симптомите влияят на качеството ви на живот. Това са медицински важни данни, а не повод за неудобство.
Продължителността е индивидуална. Контролът на урината често се подобрява постепенно след премахване на катетъра и с рехабилитация на тазовото дъно. Ако изпускането остава значимо или не се подобрява, урологът трябва да направи оценка и да обсъди допълнителни възможности.
При някои мъже ерекцията се възстановява частично или значително, особено когато предоперативната функция е била добра и нервите могат да бъдат съхранени. Възстановяването може да е продължително и не е еднакво за всички. Има медикаментозни, механични и хирургични методи за подпомагане.
Това трябва да се уточни с хирургичния екип. Често е полезно пациентът да бъде обучен преди операцията, а упражненията след нея да започнат или да се възобновят след конкретни указания, обикновено след отстраняване на катетъра.
Те могат да бъдат подходящи за част от пациентите, но изискват лекарска преценка. Не трябва да се комбинират с нитрати, а при определени сърдечно-съдови състояния може да са неподходящи. Урологът ще избере безопасен режим според вашето здраве и лекарства.
Treatments are delivered at our JCI-accredited hospitals — Acıbadem International