Мозъчни тумори – невъзможното става възможно

Мозъчни тумори – невъзможното става възможно

До 1985 г. човек, диагностициран с тумор на мозъчния ствол, беше смятан за обречен. Тумори, разположени дълбоко в мозъка, не бяха оперирани никъде по света. Освен това се смяташе, че всички тези тумори са от един и същи вид. През 1985 г. американският лекар проф. Фред Епщайн за първи път класифицира туморите на мозъчния ствол в четири различни типа. Проф. Мемет Йозек от болница „Аджъбадем Козятагъ“ се счита за щастливец – през 1991 г. се обучава при самия проф. Епщайн и от тогава развива силен интерес към „трудните“ мозъчни тумори, особено в детска възраст.

Човешкият мозък се състои от няколко части. Мозъчният ствол се счита за най-важната от тях, защото там са разположени центровете, отговорни за дишането, преглъщането, движението на очите и лицевите мускули. Таламусът е втората дълбоко разположена част в центъра на човешкия мозък, където се обработва почти цялата сензорна информация с изключение на обонянието. Таламусът играе важна роля и за паметта. Химоталамусът, от своя страна, освобождава хормони и регулира усещанията за глад и жажда.

Дълбоко разположените мозъчни тумори обикновено възникват в ранна възраст. 90% от туморите на мозъчния ствол, 85% от туморите на таламуса и около половината от туморите на хипоталамуса се откриват при деца. Само неврохирурзи с богат професионален опит могат да оперират в тези части от мозъка. Дълбоки мозъчни тумори днес се отстраняват успешно с помощта на авангардни технологии, посочва проф. Мемет Йозек.

Нови технологии в услуга на неврохирурзите

За да не увредят чувствителната мозъчна тъкан, неврохирурзите преминават специално обучение за прилагането на система за интраоперативен мониторинг. Например когато хирургът работи в близост до център в мозъка, който е отговорен за движението на крайниците, трябва да избегне всякакво увреждане. Поставят се специални електроди на скалпа, ръцете и краката по време на операцията, които позволяват да се регистрира своевременно засилен натиск в съответната част от мозъка. Така хирургът може да преустанови натиска и да избегне парализа след операцията.

При около 70% от дълбоко разположените мозъчни тумори точното местоположение не може да бъде прецизно установено. Почти невъзможно е да се определят с точност границите на тумора, и твърде често се случва хирургът да прецени, че е отстранил целия тумор, но в действителност да е премахнал само половината от него.

Днес неврохирурзите разполагат с Интраоперативен ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), който се използва по време на самата хирургична намеса. Така неврохирургът може да вижда в реално време всеки детайл от мозъка, което ограничава риска от увреждане и непълно отстраняване на засегнатата тъкан. В Турция този метод е приложен за първи път в болници „Аджъбадем“ и се използва успешно вече 8 години досега.

×
Search