Трансплантация на костен мозък с метода на бъдещето

Трансплантация на костен мозък с метода на бъдещето

Клетъчното инженерство доведе до развитието на нов метод за трансплантация на костен мозък, който може да реши пролема с намирането на донори.

Процедурата се прилага от 30-те години на миналия век под наименованието трансплантация на костен мозък, а в наши дни я наричаме трансплантация на стволови клетки. Наличието на пълна съвместимост между донора и реципиента е от ключово значение за успеха. Добрите новини са, че вече е възможно извършването на успешни трансплантации и при частична съвместимост, обяви проф. Ерджюмент Овалъ, който е хематолог в болница Acıbadem Altunizade и директор на Лабораторията за стволови клетки Acıbadem Labcell. Трансплантацията на костен мозък представлява извличане на стволови клетки от донора и присаждането им обратно на самия него (автоложна) или на друг човек (алогенна трансплантация), за да започнат да произвеждат кръвни клетки.

Този метод се използва при лечение на ракови заболявания, които се развиват в лимфните възли, кръвта и някои органи, както и при недостатъчност на костен мозък и някои генетични заболявания.

В търсене на нови възможности за лечение на рака

Автоложната трансплантация на стволови клетки обичайно се използва, за да позволи прилагането на високи дози химиотерапия. Това се налага, защото при химиотерапия наред с туморните клетки може да се увредят и нормални, а костният мозък се засяга най-много. По тази причина единственият начин за прилагане на високите дози, необходими за унищожаване на рака, е това да става след извличане на костен мозък. Той се връща обратно у пациента след химиотерапията, за да замени увредения костен мозък. Автоложните трансплантации са считани за много ефективен метод, защото спасяват или удължават живота на много пациенти. Но в някои случаи тяхното прилагане не е достатъчно за пълно възстановяване.

Клетки срещу клетки с алогенна трансплантация

Проблемите с прилагането на автоложните трансплантации доведоха до търсене на нови методи и така започна прилагането на алогенни трансплантации. „При алогенна трансплантация стволовите клетки се извличат от друг човек, който има пълна тъканна съвместимост с реципиента. При този вид трансплантация присадените клетки могат да разпознават и унищожават туморните клетки. Този процес може да бъде описан като битка между клетките. Но и при алогенна трансплантация могат да възникнат някои проблеми“, обяснява проф. Овалъ.

Трансплантираните клетки възприемат като чужди всички клетки в тялото на реципиента, а не само туморните клетки. Или с други думи, те атакуват и здрави клетки наред с раковите.

Така става възможно бъбреците, черния дроб и кожата да бъдат увредени. Затова проф. Овалъ подчертава, че прилагането на алогенна трансплантация може да се окаже фатално при неефективен контрол над процеса, а рискът, свързан с процедурата, налага търсенето на нови методи за прилагането й.

Вече са възможни трансплантации без пълна съвместимост

Рисковете при трансплантациите, сред които възможността присадените клетки да бъдат отхвърлени, доведоха до усилено търсене на нови решения. С напредъка на науката стана ясно, че Т-клетките на имунната система биват различни групи. Някои от тези групи се борят с туморите и микроорганизмите, а други – със самото тяло. Клетъчното инженерство позволява да се запазят групите, които унищожават туморните клетки и микроорганизмите, и да се отстранят тези, които атакуват нормални клетки. Това премахва необходимостта от пълна съвместимост и прави възможни трансплантациите при съвместимост наполовина, отбелязва проф. Овалъ, и допълва: „С възможността да правим трансплантации при частична съвместимост, откриването на напълно съвместим донор вече няма да стои на дневен ред. Достатъчно е клетките да се вземат от майка, баща, деца, брат или сестра на реципиента“.

Към момента продължават лабораторните изследвания за справяне с вирусните инфекции при трансплантациите. Проф. Овалъ обяснява, че проучванията на неговия екип показват, че Т-клетките се състоят от групи с различни цели и трансплантациите при частична съвместимост се извършват със смес от клетки, които могат да бъдат запазени в първоначалния си вид или променени, така че да се намали броят или изцяло да се премахнат дадени клетки. Сместа съдържа запаметяващи Т-клетки, които са „обучени“ кои клетки точно да атакуват. „При трансплантация подготвяме смес, която представлява изкуствена комбинация. Ако все пак се развие инфекция или бъдат атакувани нормални клетки, има специални стволови клетки, които могат да спрат атаката.  Използваме стволови клетки, които предотвратяват отхвърляне или Т-лимфоцити, които са специално подготвени за специфична инфекция. Накратко, обработката на клетките понастоящем е насочена в две основни посоки. Просто казано, първата има за цел да унищожи клетките, които причиняват странични реакции и да бъдат имплантирани само полезни клетки. Втората влиза в действие само ако въпреки предварителната подготовка възникне проблем, и се основава на трансплантацията на клетки, които да решат специфичния проблем“, пояснява проф. Овалъ.

Какво да очакваме в бъдеще?

Проф. Овалъ твърди, че тези процедури могат да се извършват само в няколко центъра по света, а клетъчната лаборатория Acıbadem Labcell е една от малкото, които работят по хаплоидентичните трансплантации. Целта е да се проправи пътя за трансплантации, които не изискват тъканна съвместимост, казва проф. Овалъ и допълва: „Необходимо е първо да натрупаме достатъчно като обем и надеждна информация, за да покажем на Турция и останалата част от света, че трансплантациите с частична съвместимост са също толкова успешни, колкото и тези с пълна съвместимост“.

Вече не се налага чакане в търсене на донор

Когато пациентът не разполага с донор с пълна тъканна съвместимост, периодът на чакане до намирането на такъв от международните донорски банки може да достигне шест месеца. Това време може да е фатално за пациента. „Освен това няма гаранция, че изобщо ще се открие подходящ донор на костен мозък. Потвърждаване на резултатите от трансплантациите със съвместимост наполовина премахва необходимостта от донорски банки, като предлага по-ефективен метод с по-малко странични ефекти“, посочва проф. Ерджюмент Овалъ.

×
Search