ВНИМАВАЙТЕ ЗА ПЪРВИТЕ ПРИЗНАЦИ НА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

ВНИМАВАЙТЕ ЗА ПЪРВИТЕ ПРИЗНАЦИ НА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

Двигателни нарушения и неправилна поза; затруднени моторни умения и говорни способности; проблеми с менталното развитие… Тази клинична картина, която може значително да влоши качеството на живот и да направи човек зависим от околните и близките му, се нарича церебрална парализа. Въпреки че много хора никога не са чували за това състояние, то е едно от най-често срещаните нарушения на невромускулната система.

Церебралната парализа се дължи на трайно увреждане на мозъка преди, по време на раждане или непосредствено след него, и се характеризира с нарушения в движенията и позата, както и с проблеми в моторните умения. Проф. д-р Мемет Йозек, ръководител на Катедрата по неврохирургия в Acıbadem Mehmet Ali Aydınlar University подчертава, че ранната диагноза и лечение са от значение за целия бъдещ живот на детето. „Макар че мозъчното увреждане не може да бъде елиминирано, правилен лечебен протокол, изготвен с мултидисциплинарен подход, може да позволи детето с церебрална парализа да води живот без да е зависимо от другите. Диагностицирането на това състояние по възможност в първите 6 месеца от живота е от решаващо значение за успешните резултати“, допълва той.

Най-честата причина: Недостиг на кислород в мозъка

Много фактори могат да причинят церебрална парализа. Професорът по детска неврохирургия Мемет Йозек подчертава, че най-често това състояние се развива в резултат от недостатъчно снабдяване с кислород на мозъчните клетки, и изброява следните фактори:

По време на бременността: Многоплодна бременност, плацентарна недостатъчност, запушване на кръвоносни съдове или мозъчна хеморагия (кръвоизлив) при бебето, синдром на аспирация на меконий, предаване на инфекция от майката в мозъка на бебето, както и някои лекарства.

По време на раждането: Преждевременно или тежко раждане, заплетена пъпна връв по време на раждането, неспособност на бебето да изплаче веднага след раждането.

След раждане: Ниско тегло при раждане, сериозни травми на главата, някои инфекции като менингит, мозъчен кръвоизлив, епилептичен пристъп, внезапна хипогликемия и жълтеница в неонаталния период.

Спастичност се наблюдава при 60% от тези пациенти

Церебралната парализа причинява 3 основни проблема, в зависимост от мястото на увреждане в мозъка. Около 60% от децата с церебрална парализа развиват спастичност, посочва проф. д-р Мемет Йозек и допълва: „Въпреки че спастичността се класифицира според засегнатата част от тялото, това състояние води до затруднения в движенията на ръцете и краката поради скованост на мускулите. Този проблем може да бъде достатъчно сериозен, за да затрудни ежедневните дейности. 30% от пациентите с церебрална парализа страдат и от мускулна хипотония (понижен мускулен тонус). Бебето не може да държи главата си изправена и се затруднява при движения на ръцете и краката. Дискинетичните синдроми, които включват неволни кръгови или усукващи се контрактури на ръцете и краката са вероятни при 10% от тези деца. “

Първите признаци са много важни

Признаците за церебрална парализа варират в зависимост от мозъчното увреждане. През първите 2 месеца от живота типичните симптоми са епилептични пристъпи, затруднения при сучене и прекомерна сънливост. Бебето започва да контролира главата си в края на 3-ия месец и да седи без подкрепа след 7-я или 8-я месец. „При всяко забавяне в този естествен курс на развитие, например ако бебето не умее да контролира главата и тялото си или въпреки че може да държи главата си изправена се наблюдава нестабилност на тялото, това може да е признак за церебрална парализа“, твърди проф. Мемет Йозек. Другите симптоми могат да включват: „Липса на синхрон в движенията на ръцете и краката, или ако бебето държи пръстчетата си свити (като в юмрук). Освен това, продължителен нощен плач до сутринта без друга причина може също да бъде предупредителен сигнал“.

Недоносените бебета са с по-висок риск

Белите дробове и мозъчните кръвоносни съдове при недоносените бебета, особено ако са родени преди 28-та седмица от бременността, все още не са достатъчно развити, за да живеят извън майчината утроба и затова тези деца са в риск от церебрална парализа. Детският неврохирург проф. д-р Мемет Йозек посочва, че такива деца трябва да се наблюдават в „клиника за проследяване на новородени с висок риск“. Непосредствено след раждането преждевременно родените бебета с висок риск трябва да преминат ЯМР за ранна диагностика и лечение. „Ако това не е възможно, трябва да се направи Прехтл анализ от опитни специалисти. Ако и тази опция също не е достъпна, незабавно трябва да започне физиотерапия за високорисковите бебета, например деца с мозъчна хеморагия, дори още в кувьоза, все едно е поставена дефинитивна диагноза“.

Първите 6 години са от критично значение!

Въпреки че засега няма възможност за пълно излекуване на церебралната парализа, двигателният капацитет и умения на детето могат да бъдат подобрени с помощта на физиотерапия и хирургични методи. Физиотерапията е първият етап от лечението. Проф. Мемет Йозек твърди, че лечението в най-ранна възраст е много важно и обяснява: „Ако церебралната парализа причини смъртта на определени клетки в мозъка, други клетки в периферията на загиналите поемат техните функции. Това свойство, наречено „невропластичност“, е налично само през първата година от живота, тъй като в този период от време приключва развитието на мозъка на бебето. Ето защо, колкото по-рано започне физиотерапията като основна лечебна опция при церебрална парализа, толкова по-успешни са и резултатите. Особено през първите 6 месеца от живота е много важно да се възползваме от невропластичността“.

Задължително е да се провежда физиотерапия всеки ден!

Развитието на мозъка до голяма степен се случва през първите 3 години от живота, затова физиотерапията осигурява много успешни резултати в този интервал, подчертава проф. Мемет Йозек. И допълва: „Физиотерапията обаче трябва задължително да се извършва редовно и никога не трябва да се пропуска дори и един ден. Следователно, главният физиотерапевт трябва да бъдат родителите, особено майката ”.

Операция се извършва на 3-4-годишна възраст

Ако целевите резултати не се постигат с физиотерапия до 2.5-годишна възраст, хирургичното лечение на спастичността трябва да се извърши, без да се губи време, подчертава проф. д-р Мемет Йозек. „Операцията трябва да се направи на 3-6-годишна възраст най-късно, защото след тази възраст мускулите не се удължават, а костите продължават да растат. В резултат, ограниченията в движенията при децата със спастичност, за съжаление, прогресират с възрастта и накрая детето изобщо не може да върви или да държи предмети. Тази операция не се прави, за да се решат ортопедични проблеми, а за да се елиминира спастичността. В случай на деформация в крак или ръка, когато детето е на 7-8 години може да се обмисли ортопедична операция“ посочва детският неврохирург. Специалистът уточнява, че е важно да се следва този ред на лечебните опции и допълва: „Отлагането на хирургичната намеса за лечение на спастичността води до проблеми, но и ненужните ортопедични процедури, извършени твърде рано, също могат да доведат до сериозни и необратими последствия“.

ЛЕЧЕНИЕ

ТЕХНОЛОГИИ

ACIBADEM

×
Search