10 ВАЖНИ ПРАВИЛА ЗА СЪЖИТЕЛСТВО С ПАЦИЕНТ С COVID-19
Случаите на коронавирус в нашите домове стават все по-чести. Коронавирусната инфекция, която се разпространява ежедневно с нарастващи темпове в световен мащаб, доведе до ситуация, при която заразен има почти във всеки дом, посочва професорът по инфекциозни болести и клинична микробиология д-р Чаръ Бюке от Acıbadem Health Group. „Около 80% от пациентите, диагностицирани с Covid-19 чрез PCR тест, могат да се лекуват в домашни условия. Затова трябва винаги да имаме предвид, че Covid-19 се разпространява предимно в закрити пространства. Това ни кара да направим преглед на факторите при съвместното съжителство с положителен за коронавирус случай в един и същ дом“, казва той.
И така, кои са факторите, които не бива да бъдат пренебрегвани дори за миг при съжителство с пациент с коронавирус? Професорът по инфекциозни болести и клинична микробиология Чаръ Бюке откроява 10 златни правила и дава важни съвети и предупреждения.
Човек с положителен тест за Covid-19 трябва да живее в отделна стая за известно време. Вратата на стаята трябва да е винаги затворена и пациентът трябва да се храни в стаята, отделена за него, далеч от останалите членове на семейството.
Никой не бива да влиза в стаята на пациента, освен ако това не е наистина необходимо, и пациентът не бива да напуска стаята, освен ако за това няма уважителни причини. Ако е необходимо да влезете в стаята на пациента, трябва да носите маска, която напълно покрива носа и устата. Правилото за носене на маска не бива да се нарушава дори за миг, а социалната дистанция не трябва да се пренебрегва.
За своите нужди пациентът е добре да ползва отделна баня и тоалетна, ако това е възможно. Ако не е, и останалите членове на семейството трябва да използват едни и същи помещения, тогава тоалетната, мивката, легените, крановете, повърхностите и подът трябва да се почистват с дезинфектант след всяко ползване.
Прането, приборите и другите съдове, като например чаши, използвани от пациента с коронавирус, трябва да са отделни от общите. Дрехите на пациента трябва да се перат отделно в пералнята, а приборите за хранене следва да се мият в миялна машина или на ръка с препарат.
Ръцете трябва да се мият със сапун и вода в продължение на 20 секунди веднага след контакт с всяка повърхност в общите части на жилището, преди и след хранене, след посещаване на тоалетната, преди и след готвене и след контакт с предмети от закритите площи. За добра хигиена на ръцете може да се използва и дезинфектант.
Пациентът с коронавирус трябва да носи маска, която напълно покрива носа и устата, когато е нужно да посети тоалетната или други стаи.
Дръжките на вратите, електрическите ключове за осветлението и други повърхности, които се докосват често, трябва да се мият с почистващ препарат и дезинфектант след всеки контакт.
Предвид факта, че кърпите носят висок риск от зараза, дори и при нормални обстоятелства всеки член на семейството следва да ползва отделна кърпа. Кърпите не бива да са общи, особено когато у дома има пациент с коронавирус. Нужно е да се разпределят отделни кърпи или да се използват хартиени салфетки. Салфетките, както и използваната тоалетна хартия, следва да се съхраняват в отделен плик, който се изхвърля след плътното му затваряне.
Калъфките за възглавници на пациента с коронавирус трябва да се сменят всеки ден и да се перат в пералня на минимум 60 градуса. Спалното бельо пък трябва да се сменя на всеки три дни, като също се пере в пералня на минимум 60 градуса по Целзий.
Стаята на пациента с коронавирус и всички останали помещения в жилището трябва да се проветряват минимум за по няколко минути на ден. Също така, членовете на семейството, които не са заразени с Covid-19, не бива да си позволяват посещения „за подкрепа“ при пациента, защото посещенията носят висок риск от разпространение на заразата в затворени помещения. Проф. Чаръ Бюке допълва: „Тези мерки трябва да се прилагат известно време след като тестът за Covid-19 стана отрицателен. Ако не е правен тест, мерките трябва да се прилагат 48 часа след пълното отшумяване на симптомите или около 14 дни след началото на симптомите. Трябва обаче да се има предвид, че вирусът понякога може да бъде изхвърлен от организма след по-дълъг период от време“.